От редактора Скъпи читателю! В този брой на приложението за литература, изкуство

От редактора 
Скъпи читателю! 
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за писателя Георги П. Стаматов и поета Георги Свежин. Големите създатели се познават по това, че посланията в творбите им надвишават границите на времето... А какво е да поемеш на странствуване в тъмните светове на Южна Америка ще разберете от романа на Таня Глухчева " Да пътуваш в петък 13-и ", за който са и думите на Продрум Димов. 
Приятно четене.> Неотдавна отбелязахме 80 години от гибелта на един от най-ярките български майстори на описа и късата повест. Георги П. Стаматов е роден на 25 май 1869 година в Тираспол, Херсонска губерния. Работи като арбитър в София и провинцията, само че по едно и също време с това написа и разгласява разкази. Острието на сатирата му е ориентирано против космополитизма на българската буржоазия, против военщината, порочността на буржоазното правораздаване, хищническата байганьовска философия на новобогаташа и т.н.> Оскърбената
- Госпожице Лина - векът е нервозен, същински живот къс, върви с бърз ритъм. Трябва да бъдем, накъсо, откровени - без дълги интродукции... Богат съм, мога да извършвам прищевките си. Нали...?
- Ако се купуват...
- Кое ли не се купува?
- Има... има неща...
- Възможно - не диря такива... Вземете от патицата... Много е вкусна... Да ви налея вино?...
Тя страхливо го погледна.
" Да не желае да ме опие?... "
- Не съм фен на природата, не разбирам езика й - у богати не признават душа - може би са прави - само че през днешния ден съм надъхан поетично... След обед дребен излет - вечер на " Кармен ". Жените не харесват края - инакъв не може... Безумно влюбеният е или рицар, или звяр... Да!... - въздъхна - и галено я погледна... не го разбираше...
Бил е и различен път общителен... само че всичко туй...
- Не се чудете, блага госпожице Лина - че ви поканих тука... приказвам за благосъстояние... усеща...
Тя сладостно затаи дишане.
" Боже!... Нима?... "
Схвана вълнението й.
- Успокойте се!... Никога не бих посмял... Познавам цялото ви семейство... Въпросът не е за вас...
- За кого? - попита смаяна и смутена.
- За другарката ви Мери...
Всичко се обърна в нея.
- Тъй ли?... Тогава говорете на нея...
- Така е по-сигурно... Ще й кажете - ще размишления уединено... И отново - ще кипне - чакай да се уталожи... Вие сте непрекъснато дружно - предайте й - 100... 200... 300 хиляди... половин милион!
Лина гордо се дигна.
- Срам ме е, че пристигнах... Не ви считах кадърен на такива гадости... - да стана сводница на най-близка другарка - съвсем сестра...
- Оставете остарели терминологии - елементарна договорка... и заплащам великодушни комисиони...
- Подлец! - прозвуча във въздуха.
- И тази хубава!... Предлагам пари - и лукавец... Възпитание!...
Лина се върна у дома.
Унищожена, афектирана, опозорена - повече, в сравнение с да бяха я изнасилили там.
" Подли твари!... Не ценят душа... непорочност... Търсят плът... месо... И какво откри в нея?... Половин милион!... " И с нервни ридания заби главичката във възглавницата.
 >